Всеки човек докоснал се до манята интернет, малко по малко започва да го използва. След време той започва да го ползва по-често, докато накрая става част от неговото ежедневие.
Ставате сутрин отивате на работа, сядате на бюрото и първото нещо което правите не е да започнете да работите… не първото нещо, което започвате да правите е да видите какво ново има из нета.
Идва обедната почивка или пък сте се прибрали удома и решавате, че искате да разпуснете - какво по-добро място от това да разцъкате някоя онлайн игричка или да си початите с някой, а защо не направо да си говорите с него и да се виждате едновременно. Пестите време и същевременно сте с всички свой приятели и познати.

Преди няколко дни ми хрумна да си направа маратон, да си бия камшика и изобщо няколко дена да не ползвам интернет - само за час, два докато си свърша работата и след това да се отдам на други пълноценни за мен работи. Речено-сторено вчера си свърших задачите, събрах си багажа и отидох на вилата където няма интернет (т.е има wirless с много лош обхват, но е достатъчно гаден за да не се ползва).

Влизам аз усмихнат и доволен, че няма кой да ме притеснява, скайпа няма да звъни, няма какво да се ровя и си отварям аз книжката на дядо Вазов. Чета си аз погълнат от блаженната тишина - няма кой да ме тормози, няма кой да ми тропа. След няколко часа четене оставям книжката и поглеждам около мен - тишина, празнота. Отивам на балкона и паля цигара, наслаждавам се на спокойствието и на луната, а далеч на хоризонта виждам все още мигащите коледни окраси по къщите. Поемам си дълбоко въздух и отивам да си чета (все пак няма друго какво да се прави). Става 11:00ч, вече книгата ми е доста натежала в ръцете и решавам, че мога спокойно да си почина. Оглеждам се около мен:

- Подявлоите какво да правя? - казвам си на глас и няма кой да ме чуе.

Отварям лаптопа като се надявам да има нещо интересно върху него, но открих няколко стари филмчета и нищо особено. Чувам тиктакането на часовника, усещам как отброява всяка изминала секунда, чувам дори как котките мяучат. В този момент се досещам - мога да послушам музика. Пускам си едни от любимите ми парчета, но в огромната стая от колонката на лаптопа музиката звучи някак си умряла (отказвам се посредата на песента и затварям лаптопа).

След половин час гледане на книгата и четене и затваряне решавам да се кача на последния етаж - дано wireless-a хване поне малко нет. Какво ли не правих нет няма.
Отказах се от цялата тази работа хвърлих всички дрехи (как беше да падат дрехи за дръжки) и се проснах в леглото, въртях се, въртях се и накрая заспах… На сутринта ставам от самосебеси наспал се, нямаше нужда нищо да ме буди, опаковах си нещата и да ме няма - време е за кафе.

Сега когато докосвам отново красивата клавиатура и виждам как ми мига лампичката на wireless-a, си нямате на идея какъв кеф ми е на сърцето, неможе да си представите какво е да си отново в свой води, но уви това е само за час…

Творчеството е част от човека, през целия си живот той твори, като не винаги можем да кажем, че творчеството му е брилянтно. Човека сам по себеси е непредвидим, той може да бъде агресивен, наблюдателен, добронамерен, недобронамерен, влюбен… и точно тази любов може да пречупи призмата и погледа на това създание и да го накара да погледне нещата под друг ъгъл.

Съдейки по тези прости по своя вид расъждения един ден самият аз попаднах в такава дълбока творческа любовна мисъл. За разлика от обикновенните любовни стихотворения и обяснения в любов обаче, аз скълъпих свое виждане за жената като използвах метафори от ежедневието си за да ви я опиша.

Жената… много народи са я оприличавали като богиня, като звезда, като цвете или скъпоценен камък, но аз си я представих като…, като машина. Изчислителна машина със свойте хардуерни компоненти. Сигурно се чудите какви хардуерни компоненти има една жена, та затова нека ви ги опиша. Като цяло жената има кутия (кутията може да бъде много скъпа, красиво изградена, от материяли, които трудно може да срещнете, а може и да е по-простичка дърта кутийка). Като всяко същество на тази планета и тя има процесор (като той може да е 200Mhz, а може и да е двуядрен 2х1.8Ghz), има си видео камерки, микрофончета и колонки за да може да се навигира и да бъде по-пълноценна (макар много от нас да биха искали да премахмен колонките). Преминавайки по-надолу в описанието си по кутията жената има върху нея фабрично заложени балони против удар, и няколко слота (USB, Mouse, Keyboard, flopy) и крачета.

Софтуерно тя е със 100% Windows Professional (сложен, муден, редовно се скапва и прави глупости и е труден за оправление). Върху тази платформа Имаме инсталиран мп3 плейър (обикновенно със счупен pause бутон) и видеоплеиър (обикновенно с пуснати само фантастични филми, които са много малко свързани с реалността). Разбирасе като всяко женско същество жената избира да работи само със сложни програми, които трудно може да разберете и да работите с тях, а опитате ли се обикновенно дават грешка. Жената е винаги онлайн включена към световната мрежа и пряко се интересува от стоковата борса, от прогнозата за времето и пряко се влияе от тях (мрачно време - мрачна машина). Никога не забравяйте да изключвате понякога захранването когато предположите, че ще има високо напрежение, защото може да изпуши и да прехвърли голяма част от вирусите си в/у вас.

Също така по своята логика за жената ще се опитам да ви дам няколко практически съвета, с които съм се зблъсквал. Винаги когато закачате паралелни устройства не забравяйте да слагате предпазители. Когато музиката е прекалено силна не се опитвайте да я спирате, само ще усложните положението. Не се опитвайте да смените филма защото той е пряко зареден в flash паметта и неможе да бъде променен. Ползването на балоните като собственик не винаги ще ви бъде разрешено, а галенето на кутията може да ви доведе до силни електрически удари. При подадено високо напрежение към машината се старайте бързо да извадите кабела и да изключите захранването - в противен случай машината може напълно да спре да работи във ваша полза.

Засега долкова, останалото оставям на вашето въображение - а практическите съвети ще ви бъдат доста от полза - особено за по-младите.

“Нещо не ми работи, но незнам точно какво?”, редовния въпрос който получавам. Идва при мен някой чичко със своята щайгичка и точно по този начин ми обосновава проблема на машината му. Тези думи до толкова изчерпват всички възможни проблеми, че на мен не ми остава нищо друго освен да догатвам. Пускам машината и очаквам или синичко екранче или Windows, който трябва да го чакам да зарежда с часове.

Звъня по телефона: “Какво точно казахте, че не и работи на машината при мен всичко изглежда добре?”, след кратко затишие, леки прхлъцвания обикновенно получавам един от следните отговори: “Ами немога да слушам музика”, “Интернета ми е на ленти”, “Не ми тръгват игрите”, “Много бучи”, “Бавно зарежда”.

Запретвам ръкави премествам всичката важна информация и си вадя нисисерчето. След добре описаната процедура тук, машината отново е на крака. Идва хубавия момент, поглеждам отново към телефона “Случайно с машината да си ви оставили едни дискове?”, “Не нищо нямаме с него, така ни го дадоха….”. Добре… следва бойната крачка, ровене из нета и разбиране на всички драйвъри за машината. След добре изгорена доза нерви се захващам с качването на най-важните кодеци и програми за машината.

Кулминационен момент - идва чичкото в нас, давам му машинката и ми задава култовия въпрос “Колко ви дължа?”, няма значение, че цените са написани и вичко се знае, оставя ми тройно по-малка сумичка и си заминава. След един час някъде телефона ми звъни “Абе защо нямам интернет?” - подяволите толкова ли немогат да си сложат кабела отзад… отказвам се да обяснявам по простата причина, че след като моя труд не бива оценен, няма смисъл аз да помагам на когото и да било.

Месец или два по-късно същия чичко идва отново в нас - машината отново не работела. Мисля си аз на ум “Абе ти срам нямаш ли?”, взимам машината - цялата омазана от пълните глупости. Опрявам я, но с вече предварителен бекъп от моя страна и връщам машината. На въпроса с парите вече ядосан вадя от опит ценовата листа и я бутам в ръцете като обяснявам внимателно кое колко и как.

Моля всички съвестни граждани, бъдете коректни за да можем и ние да бъдем коректни с вас. Ако смятате, че за безпари може да се работи правете си вие сами машините - и на нас ще ни е по-добре.

Нормална делнична сутрин, не чувам будилника на двата GSM-a, както и двата компютъра - нищо неможе да ме събуди - нормално легнах си преди съвсем мъничко, а вече трябва да ставам. С гръм и трясък започва да свири Рамщайн и някак си отварям очи, 8:15ч. Лекичко се изправям и отивам до банята - студена вода и хубаво измити зъби, чувствам се сравнително по-добре. Обличам се и излизам към хубавата голяма жълта зграда на няколко пресечки от нас. По пътя реших да се отбия да пия едно кафе, отне ми 20 минути.

С усмивка прекрачвам училищния праг като наум си мечтая да си легна на чина и да не стана до 12:00ч. Да, ама не! От входа ме посреща директорката на това учебно заведение “Здравей, можеш ли да ми помогнеш с една молба до общината, искам да променя някой неща по нея, но немога да го направя?!”. Поглеждам пергамента хартия (леко замъглен за погледа ми) и учтиово отговарям “Разбирасе..”. Най-нахално взимам ключа от кабинета по информатика и вземам администраторското местенце на хубавата учителка. След няколко минути мъки да стартирам машината се отказвам, влизам в safe mode и грижливо сменям паролата. Вадя вече згънатия на 10 лист от директорката и грижливо го разгъвам. Отварям word-a 2003-та година производство и… опала няма фонетика (как подяволите се предполага да пиша на български в тая държава като няма дори една фонетика?). Нищо, запретвам ръкави и си свалям Flex Type 2k, да ама не някаква система за сигурност е инсталирана и не дава да инсталираш нищо - дреме ми. Не ми се занимаваше с глупости, отворих тактично “красивия” Internet Explorer надрасках abv.bg и започнах да пиша там, след 10 минути го бях направил и изпринтил.

Отивам в дирекцията “Супер е, но ако може да е с малко по-едри букви и това леко наклонено, а това удебелено и тук да пише пълното ми име а там само съкратено.”. Преглъщам и си поемам дълбоко въздух, отивам и за 5 минути коригирам всичко. “Браво сега ми харесва.”, издишам вземам си якето то и отивам към класната стая отново с хубавата мисъл да поспя.

Контролно, ех че красота, 40 мин и всичко е грижливо написано и всички са го преписали от мен. Ставам и отивам да хапна набързо и отново се запътвам към стаята “Можеш ли да погледнеш принтера - не иска да принти”, обаждат ми се от канцеларята. Отивам пуля се, как ще принти като няма мастило… “Ми до вчера имаше…”, поглеждам лошо и си тръгвам.

“Забравих да те попитам дали можеш да преинсталираш машините в кабинета по информатика, миналия път каза, че били в много лошо състояние”. Защо подяволите и го казах… кимам одобрително като вече решавам да взимам по педесетачка на парче и преждевременно виждам един приятел как си тръгва. “Лазка, хайде да ме метнеш до нас?”, “Няма грижи”. Качвам се и се настанявам удобно в мерцедесчето и паля цигара, неусетно виждам дома си и се подготвям за леглото.

Това според вас училище ли е или половин работен ден …?

Откакто станах мобилен забравих за вярната ми вече няколко години настолна машина “Мария” (така си я наричам аз). Добро и послушно настолно кашонче, което рядко иска да гризва дръвцето с диска на Windows-a (сигурно защото рядко пипам нещо по него, едни и същи неща, които са ми полезни и си работя с тях и това е). Да, обаче на мен какво ми хрумна? Да си я почистя, дет се вика да я поизлижа от долу до горе.

Сравнително проста операция, взимам си отверката - вече изкривена от работа горката и грижливо започвам да отвивам единственото болче в кутията. Предварително съм поставил машината на най-удобното за мен място, а именно центъра на стаята. Отарям аз и какво да видя, вентилатора на процесора - тип стена (как подяволите това нещо не е спряло да работи!?!), по пода на кутията три пръста хубаво като сняг настлан килим от прах, а дъното прилича на филма “The day after tommorow”.

Гледам и не вярвам на ушите си, ставам и отварям шкафа с инструментите ми (грижливо разхвърляни). След 10 минути тарашуване открих любимия ми инструмент четката за грим от магазина по левче няколко преки под нас. Взех я и… не трябва по-груба сила. Поемам си дълбоко въздух след, което издухвам силно, от кутията излиза огромен облак прах, нищо не виждам и започвам отчаяно да кашлям къде ми е противогаза?!? След още няколко стотин вдишвания и издишвания положението се нормализира, около мен е паднала атомна бомба.

Сега идва ред на четката, започвам грижливо да чиста хардуерните компоненти и след 20 минути Мария олекна с няколко килограма. Гледам перката на вентилатора на процесора и се чудя какво да я правя. Взех най-праивлното решение според мен, развинтих я и на балкона започнах да духам и чистя. Грижливо върнах компонента обратно, а сега видео картата - същата процедура.

По навик посягам към бутилката с водка, надигам я и се усещам, че не я взех за да пия… къде подяволите ми е памука - когато и да го потърся никакъв го няма. Добре и салфетка става… след още няколко хубави мигове от живота ми и добре почерпена Мария започна да се усмихва, а отражението ми се виждаше в дъното на душата и… опа кутията и.

Затворих я грижливо с изтъпеното отгоре вече винтче и грижливо сложих всички кабели, кулминационният момент натискам силата (Power-a), вентилатора тихичко започва да пее, а процесора да му приглася - след няколко секундия мария започна да дава признаци на живот.

Поглеждам стаята и инстинктивно плъзгъм ръката си към (мястото където принципно стои кубура на пистолета), усещам се, че той няма да ми погмоне и взимам прахосмукачата, след още някакви си два часа стаята приличаше на Мария - всичко пееше, а аз… аз паднах в кревата и следващите 12 часа бяха най-хубавите мигове в живота ми.

Мине се, не мине се на всеки се случва да му се наложи да преинсталира машината си. Повечето хора просто взимат телефона, набират номерчето на приятел или сервиз дават си определена сумичка и забравят за проблема, наистина много разумно решение.
Но, на хора като мен това не е присъщо стане ли проблемче с машинката запретвам ръкави и вадя едно черно нисисерче с всички нужни на мен инструменти (или поне така предполагам). Първите няколко пъти е интересно, новаторско и забавно, но след 1 243 831-вия път когато ми се налага да го направя отново започвам леко да скърцам със зъби, да псувам наоколо и да си подготвям хубава доза кафе с нещо за ядене.

И така сега интересната част стъпка първа: Сриване на системата.
Повечето хора незнаят защо ОС-то им заминава, но при мен вече няма такива проблеми, почти на 99% знам кое и защо съсипва машинката ми и ми създава ядове, но въпреки това дори да ги предсказвам тези работи пак ми се налага да прибягвам до нисисерчето. Прост пример много мразя машината ми да работи натоварена с ненужни за мен неща, а това се случва често защото винаги пробвам различни програми за да се образовам. След 100-ната такава програма машината просто плаче да се преинсталира, а недай си боже да премигне тока крехкото ядро на ОС-то просто загива.

Сега да преминем на стъпка втора: Подготовка за преинсталация:
Обикновенно ми трябват около час и половина да се подготвя психически за това, което ми предстои, послед 20 мин. за кафето и храната и 30 минути да си намеря нисисерчето. След това си нагласям удобно стола пъхам диска с поредния Windows Xp Pro Sp2 Nulled Cracked ETH0 v213374291491498 retail и се започва.

Част трета: Самата инсталация:
Винаги ми е била забавна тази част, поставяш диска на Windows-a и той те пита дали искаш да се стартира - 010101 (мислиш) и в крайна сметка казваш Yes (макар да те боли сърцето). След това започва едно продължително зареждане, а ти гледаш часовника си и по навик знаеш точно колко време ще ти отнеме. Сега идва ред на хубавите въпроси “Кой си?”, “За какво се бориш?”, “Къде живееш?”, “А ваще чий са чадо?”, “Как искаш да ти говоря?”, “А с***ки искаш ли?”. След като преминем през тази част продължаваме да чакаме и чакаме докато изведнъж бам прозорец “Трябва да въведете вашият регистрационен код за Windows!”, пресягам се бавно към нисисера и вадя вече протъркалото се листче с хубавата парола и продължавам да псувам. Оказва се, че кода го знам наизуст 6PNP-D7PG… бля, бля - написвам го и натискам продънилият се вече “Enter”. Сега продължаваме да чакаме докато не се появи хубавата система….

Част четвърта: Хюстан имаме проблем:
Имаме си Windows - ура. А сега да преминем към по-забавната част драйвърите. Обикновенно на чужди машини ми отнема повечко време, но тук всичко е наизуст и архивирано предварително цъкам две копчета и всичко се качва (по лицето ми излиза малка усмивка). А сега тунинга… запретвам ръкави и започвам да скачам от меню на меню от сервиз на сервиз и от регче на регче - всичко изглежда добре.

Част пета: Програмите:
Вече немога да ги гледам подготвил съм си ги предварително - филмчета, музичка, програмиране, работните програми и… разбирасе още няколко, които няма да споменавам. Дотук добре заканвам се за пореден път, че този ще е последният и започвам да преглеждам нета, да си инсталирам skype-a и да видя колко човека ще ме напсуват, че ме е нямало.

Част шеста: Почистване и прибиране:
След като всичко е приключило давам един шУт ДаУн, тряскам няколко пъти по масата и грижливо прибирам всички опаковки в наелоново пликче - мятам всичко в камината, а чашата от кафето я зарязвам така, звъни ми телефона това и това и това … ясно майната му ще почака.

Препоръчвам на всеки, който не желае да съкрати живота си с 10-15 години да не следва примера ми може да доведе до сериозни психични отклонения!

В момента на официалното си представяне, новата моделна гама на луксозната Maybach - Type 62 и Type 57, предложи на своите бъдещи собственици повече от 2 милиона варианта по отношение на оборудването. Сега възможните “екстри” станаха още повече…

Новите предложения от Maybach са свързани предимно с дооборудването на автомобилите с бизнес-предназначение и онези, които са предвидени за обслужването на клиенти в луксозни хотели. “Продължаваме напред с нашата успешна стратегия за персонализиране, като в момента сме в състояние да удовлетворим дори най-необичайното изискване от страна на клиента”, заяви Леон Хъстинкс, директор на подразделението Продажби и Маркетинг на Maybach. “Това означава, че сега Maybach е по-уникален от когато и да било”, добави той.

При желание от страна на клиентите, от луксозната марка са в готовност да отстранят или заместят вградените монитори с обикновени сгъваеми таблички, да отстранят мобилния телефон, да оформят специални отделения за поставяне на кърпи, като в същото време обстановката в интериора нито за миг не губи своята изтънчена осанка. От Maybach са в състояние също така да заменят всички хромирани елементи в интериора и екстериора със златни. Поставянето на семейни и фирмени монограми на определени места във втрешността на луксозните модели, както и монтирането на прецизен компас също е възможно. В бизнес- пакета на Maybach са включени възможност за директен достъп до Интернет, включване на преносим компютър с Bluetooth и интегриран принтер. При желание от страна на клиента, Maybach 62 може да бъде брониран по такъв начин, че да отговаря на изискванията на В4 европейския клас. Оформянето на трета седалка на втория ред също е възможно, но то идва за сметка на общия комфорт.Maybach Landaulet Study е разработен на базата на Maybach 62 S, като при него е отстранена горната задна част. Страните на автомобила са запазени без видима промяна, но във вътрешността си са допълнително подсилени.
Мекият таван следва основната извивка на конструкцията, а за сгъването/ разгъването му са необходими само 16 секунди.
Специален акцент в екстериора на Maybach Landaulet Study са уникалните за автомобила двадесетцолови джанти, решени в antigua бял цвят.

Характерно за Landaulet Study е и двуцветното решение на интериора- шофьорът е заобиколен предимно от черни елементи с пиано лак. Луксът в пътническото отделение е пренесен на изцяло ново ниво благодарение на високото качество на светлата кожа, комбинирана с гранитни орнаменти и апликации отново в пиано лак.

В интериора на Maybach Landaulet Study могат да бъдат открити DVD плейър, чейнджър за шест диска, хладилник със собствен компресор, интелигентна система за застопоряване на чашите и бутилката шампанско и др.

Двигателят на студийната разработка е шестлитров, V- образен, дванадесетцилиндров, с максимална мощност 612 конски сили. Максималният му въртящ момент е 1 000 Нм в диапазона 2 000- 4 000/мин.

За да се справят с твърде големия брой програмни езици и кодове, залегнали в бордовата електроника на техните автомобили, от BMW решиха да използват универсалния интернет протокол IP
.
В момента, в един BMW-автомобил от горен клас има над 70 различни електронни системи и устройства, които работят със собствени програмни кодове. След дълги усилия баварските инженери най-накрая са съумяли да създадат прототип, при който двигателят, помощните устройства и електрониката за развлечение се управляват единствено посредством стандартния интернет протокол (IP).

Чрез този протокол се прехвърлят огромни количества данни в глобалната интернет мрежа, като това става по строго определен начин и при спазването на ясни правила. Така от BMW се надяват в бъдеще да си спестят доста работа по окабеляването на техните коли. Освен това за шофьорите на BMW ще стане възможно да си свалят по интернет и директно да инсталират в автомобила, най-актуалните версии на помощните програми и програмите за управление.

За пореден път Mercedes-Benz демонстрира важността на американския пазар по време на започващото след по- малко от месец автомобилно изложение в Детройт. Страната на неограничените възможности ще бъде полето, където гигантът ще демонстрира за първи път в света новата GL-class. Моделът е сочен като наследник на легендарната G-class, но по всичко личи, че насочеността на автомобила е коренно различна.

GL-class е пет- седемместен луксозен всъдеход, който както споделиха от Mercedes-Benz е насочен към група клиенти, които разполагат със солидни доходи и са на възраст над 45 години. Автомобилът предлага значително по-високо ниво на комфорт от познатата G-class, но за сметка на това е с видимо по- слаб офроуд характер. Основните габарити на Mercedes GL-class са дължина 5 088 мм, ширина 1 920 мм и височина 1 840 мм. Това е позволило на дизайнерите да създадат един наистина просторен и луксозен интериор, с предостатъчно място между редовете седалки. При необходимост от допълнително товарно пространство, задните седалки могат да бъдат сгънати напълно автоматично с натискането на един бутон, като този начин се оформя изцяло гладък под. В петместния вариант на Mercedes GL-class товарното пространство е с обем 1 240 литра, които при необходимост могат да бъдат увеличени почти двойно.

GL-class е с постоянно задвижване на четирите колела- 4MATIC, което в комбинация със стандартното въздушно окачване, предлага едно комфортно и сигурно движение по почти всеки вид настилка. Поведението на Mercedes GL-class извън пътя е подсилено чрез системата за регулиране на скоростта при спускане /DSR/, системата за подпомагане при стартиране на движението под наклон, както и специалната спирачна антиблокираща система. Благодарение на Airmatic въздушното окачване, отстоянието на автомобила от пътя може да бъде увеличено до 307 мм.

Двигателната гама на Mercedes GL-class предлага както достатъчно мощност, така и добро ниво на горивна икономичност. Заедно с мощния 224 конски сили V-образен шестцилиндров двигател, монтиран под предния капак на модификацията GL 320 CDI, дизеловата линия на модела включва новия V8 мотор /версия 420 CDI/, който предлага максимална мощност от 306 конски сили и максимален въртящ момент от 700 Нм. Познатият от новата S-class 5.5 литров /388 конски сили/ двигател е намерил място и в гамата агрегати на GL-class. Модификацията GL 450 пък е екипирана с 4.6 литров мотор с максимална мощност 340 конски сили. Всички версии на Mercedes GL-class се предлагат стандартно със седемстепенната роботизирана 7G-Tronic предавателна кутия.

Първите доставки на Mercedes GL-Class ще бъдат осъществени в Съединените Американски Щати през пролетта на следващата година. Европейските почитатели на марката и модела ще трябва да изчакат до септември, за да “поставят ръце” върху най- новото предложение на автомобилния гигант.

Mercedes Gl Class 450

Двигател V8
Брой цилиндри 8
Клапани на цилинтър 4
Компресия 10.7
Работен обем (cm3) 4663
Скоростна кутия 7 speed automatic
Ускорение 0-100 Km/h (s) 7.2
Максимална скорост (km/h) 235
Мощност (hp)/ Обороти 340 / 6000
Въртящ момент (Nm)/ Обороти 460 / 2700-5000
Вид гориво bleifrei
Разход - градско 18.2–18.4
Разход - извънградско 10.4–10.6
Разход - комбинирано 13.3–13.5
Емисия CO2 (g/km) 317–322
Дължина (mm) 5088
Ширина (mm) 1920
Височина (mm) 1840
Междуосие (mm) 3075
Максимален диаметър на завой (m) 12.1
Маса без товар (kg) 2430
Допустимо общо тегло (kg) 3150
Обем на багажника (l) 300-2300
Обем на резервоара (l)/ Резерва 100/13
Размер на джантите 8 J x 18
Размер на гумите 265/50 R 18
Брой места 5(7)
Брой врати 5
Цена 176770 лв.

От супер спортната версия Lamborghini Reventon ще се произведат само ограничена 20 автомобила. Моделът беше представен тази есен (2007г) на автомобилния салон във Франкфурт и се превърна в звезда на авто-изложението. Тези дни привлече отново внимание към себе си, като се оказа, че серията е разпродадена. Един единствен останал екземпляр от Reventon в момента се предлага за продан в английския град Рибчестър, област Ланкашир. Всъщност автомобилът който се предлага, вече е в гаража на бившия професионален футболист Хю Макаули (Hugh McAuley), който го е закупил за 1 милион евро, а сега по неговите думи, чака „интересно предложение” за да го продаде. Супер спортиста на Lamborghini, чиито дизайн е копиран от бойните изтребители има V12 двигател с обем 6.5 литра и мощност 650 к.с.Теглото на автомобила е 1665кг.. Максималният въртящ момент е 660Nm, а предаването на движението е постоянно към четирите колела чрез Viscous Traction AWD. Reventon ускорява от място до 100 км/час за 3.4 секунди, а максималната му скорост е над 340 км/час.

На кратко:Ламборджини за 1,000,000 € - Reventon.

Мощност 650к.с. и 660 Nm въртящ момент.

Автомобилът ускорява от 0 до 100км/ч. само за 3,3 секунди, а максималната му скорост е 340км/ч.